Звъни потребител.

"Знаете ли защо системата е толкова бавна?", питат

"Сигурно трябва да е ..." и поглеждам за днешното извинение "... тактовата честота"

"Aa..." (Без да знаят за какво става дума са доволни) "Знаете ли кога ще бъде поправена?"

"Поправена? Има 275 потребителя на тая машина, и един от тях си ти. Не бъди такъв егоист - излез сега и дай шанс на някой друг да работи!"

"Но резултатите от моите проучвания трябва да са готови за утре и всичко което искам е една страничка на лазерния принтер... "

"РАЗБИРА СЕ. Е, продължавай да си повтаряш това приятел!" Затварям.

Все си мисля че хората ще се научат да не се обаждат...

Телефона звъни. Това ще е той пак, знам си. Дразня се. Пускам грубия глас в дейстие.

"ЗДРАВЕЙТЕ, ОТДЕЛ ЗАПЛАТИ!"

"Ааа, ъъъ, съжалявам, набрал съм грешен номер"

"НАИСТИНА ЛИ? Е, как ти е името приятел? Знаеш че ПРАХОСАНИТЕ телефонни обаждания струват пари, НАЛИ? Знаеш ли, ще ми се да извадя твоето загубено време, моето загубено време, и цената на това обаждане от твоите седмични възнаграждения! ВСЪЩНОСТ ЩЕ ГО НАПРАВЯ! Като свърша с теб, ЩЕ НИ ДЪЛЖИШ пари! КАК СЕ КАЗВАШ - И НЕ ЛЪЖИ, ИМАМ CALLER ID!!"

Чувам телефона да пада, звук на тичащи крака - изглежда ще се опита да си направи алиби че е в офиса на шефа му. Преглеждам информацията за потребителското му име и намирам отдела, в който работи. Звъня на секретарката на шефа му.

"Алло?", отговаря тя

"Здраси, САЙМЪН, BOFH-то, СЛУШАЙ, КОГАТО ОНЯ ТИП ВЛЕЗЕ ТИЧАЙКИ В ТВОЯ ОФИС СЛЕД ОКОЛО 10 СЕКУНДИ, МОЖЕШ ЛИ ДА МУ ПРЕДАДЕШ СЪОБЩЕНИЕ?"

"Мисля че да...", казва тя

"КАЖИ МУ ЧЕ `МОЖЕ ДА ИЗБЯГА, НО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ'"

"Ъм. ОК"

"И НЕ ЗАБРАВЯЙ, НЕ МЕ СИ ИСКА ДА ТРЯБВА ДА КАЖА НА ВСИЧКИ ЗА ОНЗИ ФАЙЛ В АКАУНТА ТИ С ТВОИТЕ ОТГОВОРИ НА ТЕСТА ЗА БЛАГОПРИСТОЙНОСТ ..."

Чувам я да се набира на клавиатурата на терминала ...

"НЕ СЕ МЪЧИ - ИМАМ КОПИЕ. БЪДИ ДОБРО КУРВЕ И ПРЕДАЙ СЪОБЩЕНИЕТО..."

Тя прихълцва в решението си да затвори. По-лошото е, че само предполагах за тоя тест. Правя си едно бързо копие за всеки случай, така или иначе може да свърши добра работа за четене някоя късна нощ.

Междувременно бакъпите са свършили за рекордното време от 2.03 секунди. Модерната технология е чудесно нещо, нали?

Друг потребител звъни.

"Имам нужда от повече място.", казва

"Е, защо не се преместиш в Тексас?", питам

"Не, на акаунта ми, глупако."

Глупак? Ъъ-Оох..

"Много съжалявам" казвам с учтив тон еквивалентен на тоя на Jimmy Stewart в седмичната сапунка "Нещо не разбрах. Какво точно казахте?"

Подушвам как страха се изсипва върху мен през телефонната линия, но е твърде късно за него. Той е пътник и го знае.

"Ъъ, казах че това което искам е повече място на акаунта ми, *моля*"

"Добре, един момент"

Чувам го да въздиша от успокоение, въпреки че е покрил слушалката с ръка.

"Готов си, сега имаш *много* място!"

"Колко имам?", сглупява той

Е това вече *НАИСТИНА* *МЕ* *ИЗНЕРВЯ*! Не само че искат да им им давам допълнително място, а искат да проверят и да ме поправят ако това което им давам не е достатъчно! Трябва да са доволни със това което им давам *и това е то*!

Връщам се в режим Jimmy Stewart

"Момент да видя, ... , имате свободни 4 Мега"

"Уааа! Осем Мега общо, благодаря! ... " казва, доволен от силните си способности за пазарлък

"Не" прекъсвам го, вкусвайки това като отлежало червено на стайна температура. Със пържола. Ал-англе. да продължим: "4 Мега общо..."

"Хъ? Имах вече 4 Мега квота, как може сега да имам 4 Мега сводобни?

Нищо не казвам. Сам ще се сети.

"ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъърррррррррххххххххххххХ!"

Така се самоубивам. Наистина!